
Емилия Николова е ръководител Лаборатория рентгено-флурисцентен анализ към Институт по ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН. Прави от 10 години научни изследвания на билките у нас и знае много за тях и състава им. Ето какви тайни споделя тя с нас.
Как започна проучването на билките от теб и екипа ти?
Всичко започна през 2001 г. с една поръчка от чайовете на Биопрограма. Тогава те искаха да им направим входящ и изходящ контрол – първо, когато билките пристигат в предприятието и второ, когато излизат чайовете. Нещо важно, което трябва да кажа тук е, че в България няма стандарти за билките. За различни храни има, но за билките – не. До момента не са създадени подобни стандарти по всякакви бюрократични
причини. Трябва да има стандарти, но за съжаление – няма.
За да започнем работа, купихме от един и същи чай различни партиди от различни места. Направихме им анализ и се получиха много странни резултати. Имаше партиди, в които имаше елементи, които не би трябвало да има и други елементи, които би трябвало да има. Получи се и друг интересен резултат - съставът на еднакви чайове се оказа различен.
Значи ли това, че билкарите, събирайки някакви билки, не могат да разчитат, че тези билки наистина ще са лечебни?
Билкарите имат познания за билките, но нямат контрол. Те си знаят къде са находищата на билки и от тези находища берат всяка година. Тях ги интересува количеството. Този контрол трябва да се осъществява после, при преработката на билките.
А когато хората си берат за собствена употреба?
Това е вече проблем. Всеки човек или поне голяма част от хората в България пият домашно приготвени чайове. Имаме традиции – много хора берат сами и си прихотвят смески. Те също берат от едно и също място и пият цяла година и цял живот този чай.
Има ли различия между мащерката, например, брана в различни райони на България?
Именно това бе целта на нашия изследване. От едно и също място трябваше да берем една и съща билка в продължение на много години. Например изследвахме Бояна, Княжево, Симеоново и Бистрица. Но дори между тези близки локации има различия в качеството на билките. Лековитите растения трупат различни съдържания на тези места и са известни с това, че изсмукват елементите от почвата. Друго интересно нещо е, че ако сте садили билки на дадено място, другата година не е добре да садите отново или каквото и да е друго, затото те са извлекли на практика полезните съставки от почвата. След билка пет години почвата не е добра за нищо.
Ако говорим за диворастящите билки – много зависи от конкретното място. Ако наблизо има някакво предприятие, в никакъв случай не берете билки наоколо. Но не е само това. Мислите си, че мястото е чудно
и чисто, например в Рила, а се оказва, че е много богато на някои елементи – различни елементи на различни места. Най-чистото място, което сме намерили са Западните покрайнини, трънско. Но това място е и доста бедно като земя, за да се обработва. Там няма никакви вредни неща, но няма и полезни.
А най-замърсено?
Рила е най-замърсена със стронций. Това са естествени, не техногенни замърсявания. Там няма индустрия, но тя е сравнително млада планина и има залежи от руди. Стара планина е сравнително чиста. Около Русе също е сравнително чисто. Странджа сакар има някакво замърсяване, но отново не техногенно. Дадени билки акумулират определен елемент в по-големи количества. Ние мерим какво от растението отива в чая.
Трябва ли хората да се страхуват, да спрат да събират билки или да пият билков чай?
Не, не трябва да се страхуват, стига да не прекаляват. Не пийте никой чай продължително време. Ако лечението е краткотрайно, няма да натрупате вредни вещества, но ако трябва да се пие даден чай с години – може да е доста рисково.
Кога ще покажете резултатите?
Когато намерим къде да ги публикуваме и подкрепа, най-вече финансова, за да продължим изследванията си.